Законодателството за енегрийната ефективност в България има една крива на развитие, то не е константна величина. Подтиквано и от европейските директиви, и от икономическите и социалните реалности, законодателството се развива. Да, вярно е, че то най-често следва обществения живот, а не го предвижда, както би било в идеалния случай, но не биха помогнали радикални промени в законовата рамка. За сметка на това биха помогнали наистина спешни мерки в стратегическото целеполагане, както говорихме.
Големите енергийни икономий се залагат основно за индустриалните потребители на енергия, както и общините и дистрибуторите на енергия, са задължени лица според закона. Тяхната дейност се следи, за да се отчетат спестяванията, които да покрият националните задължения за енергийна ефективност. Това не означава обаче, че мерките за саниране при крайното, частното потребление на енергия са изключени . Всички тези задължени лица може да въвлекат в своята дейност крайните потребители. Те могат да прилагат мерки за енергийна ефективност, от които да се възползват крайните потребители.
